Оризаре отстои на само деветнадесет километра разстояние от Несебър, иначе административно принадлежи към едноименната община. Разположено в югоизточната част на страната на територията на бургаска област, това населено място разчита за напояване на градините и растенията на водите на Бяла река. От Бургас дистанцията е тридесет и четири километра, а в посока село Порой се вижда естествено корито след Гюлювица. За разлика от старото, новото корито на реката не се отличава с така характерните в миналото наносни брегове. Над изхода на селото стръмните речни брегове пресичат старо гробище, а иначе тук климатът е предимно умерен и благоприятен. Тези особености са налице почти навсякъде, където се усеща близостта на морето. Още от по-ранни времена селото е разположено на сегашното си място и съществува в продължение на повече от два века и половина. Най-близкият град е Несебър, а създаването на селото трябва да се отнесе много преди страната да попадне под османско робство.
През 1750-та година близо до мястото на Оризаре е имало турски чифлик, а Кямил бей е името на неговия собственик. Той дори е разполагал със собствена голяма одая, намираща се в северното крило на чифлика. По-точно е да се каже, че това е всъщност северната част на селото, а чорбаджията не се колебае да отбие водите на реката за нуждите на своите хармани. Бараклий е името на селото чак до 1934-та година, като за наименованието си има логично обяснение. Работниците на чорбаджията заедно с още няколко български фамилии живеят в дървени бараки и са на разположение. Иначе отбиването на коритото съвпада с политиката на бея тя да се превърне в част от неговото владение. Православният храм Света Параскева е построен официално през 1869-та година, а всяка година на датата 14-и октомври се отбелязва селският празник. Именно тогава се почита денят на светицата, като и до днес тук живее предимно българско население. То запазва своите корени още в първите дни на освобождението. Тъй като населеното място има статут на общински център, за кратко време населението се увеличава. Животновъдството и земеделието се превръщат в двата основни поминъка, осигуряващи прехрана на семействата и децата им.
Името Оризаре също има своите корени и те се крият в ентусиазма сред част от населението, което се залавя със засяването и отглеждането на ориз. Все пак името на селото е ново едва от 1934-та, като през тази година и много други населени места получават нови имена от държавата. Трябва да се отбележи и фактът, че при избухването на Балканската война от 1912-та година селото дава един доброволец в редиците на опълчението от Одрин и Македония. Бургаското село предполага не само удобство за местните жители при желание от тяхна страна да отидат до морето. Независимо дали изберат големия град или Несебър, те могат по всяко време на лятото да са близо до морската вода. Вероятно не са малко туристите, които предпочитат морските села пред градовете, стига да предлагат места за настаняване. Така едновременно се съчетава лятна отпуска и разглеждане на културните и местни забележителности, а също и опитване на местната кухня.
